ПРИГОРЧА̀ВА МИ несв.; пригорчѝ ми, мин. св. пригорча̀ ми, св., прех. и непрех. Разг. Загорчава ми. Питието му пригорча, излъга приятелите, че го боли глава, прибра се. Н. Кесаровски, ПЗ [еа]. — Намеси ли се парата, да знаеш, милост няма. На Асен му пригорча от тия думи, но бяха истина. В. Люцканова, И І, 60.